В надпревара за следващата Европейска комисия

След като с половин уста, но в същото време настоятелно, правителството обяви, че ще представи като кандидат за следващ БГ комисар Румяна Желева, сега то се е вторачило в идеята да й издейства енергийния ресор. Всички предупреждения, че политическият опит на Желева е далеч от нужния за една силна кандидатура се възприемат като саботаж спрямо ГЕРБ. В опит да се докара някакъв нейн имидж се организират странни събития, от които научваме, че „страната ни трябва да може да генерира подходи и политики със стратегически замисъл за ЕС“. Прекрасно пожелание, но проблемът му е точно бъдещето време. Първо, стратегическите цели на ЕС в преследваната област са общо взето ясни и е нужен преди всичко човек, който да ги реализира – с ясно разбиране за разликата между желано и възможно, с познания за икономическия, социален и екологичен ефект, с умения за преговори и лавиране между често противоречащи си интереси и спотайващи се лобита, с последователност заради бъдещето на европейците и на ЕС на световния терен. Второ, България трудно може да претендира в момента да гради стратегии за Европа, след като няма статегия за собственото си развитие. Не само в енергетиката, а изобщо.

Жалко е, че явно никой не си прави труда да следи преговорите и нагласите в Брюксел и другите столици. Докато, в рамките на кандидатския ПР, Желева приповдигнато коментира ролята на ядрената енергетика (разбирай проекта Белене) по отношение на борбата с климатичните промени, интернет бе залят с новината, че Барозу е поискал за комисар по климата и енергетиката датската министърка в тези области. Кони Хедегар има сериозни ангажименти към организирането на срещата за климата в Копенхаген следващия месец и е очевидно непосилен съперник за нашия претендент.

Истински тъжното обаче идва от факта, че правителството ни не си прави труда за елементана математика. Борим се за тежък ресор, с почи никаква артилерия и за капак с лекомислена гордост влизаме в групичката на малките и „късогледите“, които провалиха общата позиция на Съюза за срещата в Копенхаген. Акецентът за премиера от тези преговори се свежда само до това колко може да спести България от различно решение. Не казвам, че новите страни членки нямат право в критиките си. Само питам как България може да покаже, че е в състояние да гради стратегии за ЕС, когато застава на неясни и дори противоречиви позиции по тясно свързани области. Питам как българският интерес (който явно се свежда до това да пестим от каквото падне) се вписва в интересите на ЕС.

Поведението на правителството показва не само пълно неразбиране на политическите процеси в Европа, но си е чиста проба политически аутизъм, който ни праща в задния двор на Европа.

Жак Делор за падането на Берлинската стена и разширяването на ЕС

Интервю на най-успешния президент на ЕК за обидиняването на Германия, ролята на ЕК и разширяването на съюза. „Да знаеш как да направиш дадено нещо е също толкова важно, колкото и да знаеш какво трябва да се направи.“

1989 – преходът на елитите

В октомврийския брой на Prospect magazine Иван Кръстев прави интересен коментар на надигащия се популизъм  в източноевропейските държави и недоволството към политиците на фона на неоспоримите процеси на демократизация, пазарна икономика и реално членство в ЕС. Основната теза на Иван Кръстев е, че масовото неудовлетворение се дължи на загубените механизми на влияние, които бяха относително равно разпределени по време на социализма*. Неслучайно според проучванията за едва 15-20% от българите преходът е донесъл положителна промяна от гледна точка на доходи, социална мобилност и потребление. Едва 5% се виждат като печеливши от прехода. Това са всъщност бившите соц-елити, които преди прехода, а и след него имаха непосредствен достъп до основните ресурси – образование и опит за начина, по който оперира пазарното общество. Ето защо, Иван Кръстев нарича прехода от 1989 „освобождаване на стария елит от страха, вината, идеологията, оковите на общността, националната лоялност, дори от нуждата да управляваш“. Несъмнено статията си заслужава четенето, макар че оставя лек привкус на конспиративизъм и не загатва оттук накъде.

———–
* Това, което Огнян Минчев нарича размяна на дефицити – зарзаватчията „урежда“ лекаря с най-хубавите чушки срещу, което последния го „урежда“ с рецепта за по-специални лекарства.  Ако сте позабравили това време или пък не сте го живели, пуснете си например Баш-майсторът на море.

След третата вълна

Е-вестник  публикува части от семинара с Владимир Буковски в София. Макар коментарите му на места да са леко изопъчени и повърхностни*, като цяло тезата му за привидност на съвременните демократични ценности е доста смислена. По интересен начин тя се връзва с други две скорошни статии: за отдалечаването от отвореното общество в Prospect magazine и коментара на Едвин Сугарев за избора на Бокова.

За размерите на държавата

От години ИПИ се опитва да формира мнение (за дебат трудно може да се говори, просто защото уви за дебат са нужни поне двама) за ефективния размер на нашата държава. В началото на август ИПИ ни представи поредната си публикация по темата.

Четенето на въпросния материал обаче натрапчиво повдига един въпрос, а именно – каква е целта му. Най-очевиден е отговорът – за да ни докаже, че няма държава в света, която да ограничи правителството си до онзи иконометрично калкулиран размер, който би максимизирал икономическия растеж.

За икономикса

Прекрасен коментар за икономикса и икономистите. Две основни неща: икономикса не е природна наука  (Кейнс); икономическата наука се основава на тесен набор от предположения!

Реформата на публичната администрация е въпрос на нова култура

Какво е нужно, за да бъде осъществена реформа в публичния сектор – ресурси или нов тип мислене? Според директора на Британския институт по управление, това което е нужно е само иновация, разчупване на рамките, нов подход. Администрацията трябва да се раздели с формалистичния си подход и да престане да оправдава с нормативни ограничения съпротивата си да стане по-гъвкава, по-ефективна и по-адекватна на нуждите на обществото.

Сравнението между стиловете на управление в публичния и частния сектор показва, че пропастта между тях се е смалила в резултат на политиката за нов публичен мениджмънт, която има вече своята почти двайсет годишна история. Въпреки това, администрацията има какво още да постигне.

Неминуемо, след като отмине шока от финансовата криза темата за административните реформи ще заеме отново основно място в политическия дневен ред – и заради нуждата от съкращаване на публичните разходи, и заради още по-крещящата нужда от хора с модерно образование и опит в държавната администрация.

Политически игри в Грузия

Economist разказва в един от последните си броеве за новите политически драми в Грузия. В историята има няколко детайла, които заслужават внимание.

Формата на протест. Опозицията избира да отправи протестите си срещу полицейската държава (както те твърдят) на президента Саакашвили от специално направени за целта модели на затворнически килии разхвърляни по улиците на столицата.

Реакцията. Противно на очакванията Саакашвили не изпраща нито силите на реда, нито чистачите, за да покрият следите от протеста – като демонстрация за неоснователните обвинения на опозицията.

Въздействието. Казват, че хората били много по-впечатлени от усещането за упадък и хаос, което дошло след протестите и напомняло за времето преди Саакашвили да бъде избран, отколкото от самите протести.

Бъдещето. Оценката за управлението на Саакашвили е трудна, особено в контекста на войната с Русия през миналото лято. Едно е видно за момента – по-добра алтернатива на грузинската политическа сцена няма в момента. Доколко бъдещето на президента ще протече в позитивна посока, казват, зависи от успеха му в провежданите реформи. И тук идва големият въпрос – как могат да се осъществят мащабни реформи при наличието на множество политически врагове и малка вътрешна подкрепа.

Глобален форум за публично управление

Проблемите в икономиката винаги повдигат и дебат за качеството на управлението в публичната сфера. ОИСР ни предлага интересна дискусия за почтенността и отчетността. На сайта на конференцията могат да се намерят доста публикации, които правят преглед на добрите практики и сравняват опита както сред страните членки на организацията, така и в ЕС.

Конфликт на интереси – тук има, тук няма

Интересна новина ни съобщават днес от Министерство на регионалното развитие. Проверката на спорен търг показала, че част от спечелилите фирми са свързани с общински съветници и депутати. Установено било, че само за първите има конфликт на интереси. Детайлите около процедурата не ни стават известни, така че не ни остава друго освен да приемем заключението на министерството, макар то да ни звучи леко странно.