За политиките и управлението

Мнозина смятат, че политиката е мръсна работа и по-добре да се стои надалеч. Особено в България политиците сякаш имат за цел да дават постоянно примери в подкрепа на такова виждане.

Този блог се основава на различна представа:

Политиката е необходимост и колкото по-бързо приемем този факт, толкова по-добре за нас. Иначе политиката нахълтва в дома ни през новините по телевизията, през сметките за парно и ток, през шума от съседите, които няма кой да озъпти, през боклука на улицата, през скапаните стоки, които купуваме на висока цена, през несигурността в работата, през кофти училището на децата, през изчезналата гора на мястото, на която растат крещящи хотели… Политиката е постоянно в дома ни и колкото повече отказваме да приемем нейното присъствие, толкова по-малко са възможностите ни да въздействаме върху нея. Толкова по-безпомощни и нещастни се чувстваме.

Политиката е игра.  Не игра на котка и мишка, а просто игра с много участници. Целта на играта да е спечели най-убедителната визия за света и за начина, по който той трябва да се случва. Политическата игра има своите правила, но отвъд тях всеки играч трябва да има своя стратегия за това как да използва правилата най-умело. Политическите стратегии изискват не само познаване на правилата, но и много креативност, комбинативност, нестандартно мислене. Именно оттук, често идва усещането ни, че политиката е мръсна игра. Но в същото време именно тези качества у политиците правят политиката наистина красива игра. Преди да побързате с възклицанията, нека споменем следното

Политиката следва да бъде полезна. През толкова векове на развитие човекът не е успял да измисли дотук по-добър начин да живее в общество и да решава проблемите си. Политиката цели именно това – да намираме общи решения на общите си проблеми. Ето защо тя трябва да бъде полезна. Преследването на общия интерес е основен принцип на политическата игра и когато тази цел бива изпълнена политиката наистина се превръща в красива игра. Намирането на този общ интерес обаче далеч не е толкова просто, защото обществото рядко се явява като един колективен играч.  Вместо него много по-често на сцената се явяват представителите на разнородни общности и групи, за които намирането на общия интерес и пътят към него е трудоемка задача. Успехът им зависи от техния опит, морал, усет за баланса между компромисите, които могат да бъдат направени и онези, от които ще загубят пътя си.