Статуквото в съдебната власт

clipped from www.dnevnik.bg Ако някой си мисли, че нещо кой знае колко се е променило в третата власт след отминаването на епохата „Филчев“, много се заблуждава. Събитията в типично негов стил продължават да се случват. Новият Висш съдебен съвет (ВСС), избран уж да даде европейски облик на системата, се оказа поредното разочарование. След като два месеца се занимаваше предимно със заплатите и привилегиите си, последната му инициатива е да удостои министър-председателя Сергей Станишев с плакет „за личния му принос и подкрепа в осъществяването на съдебната реформа“ . И вместо да протестира пред изпълнителната власт, ВСС слага не само „наколенките“, но обявява подобен факт за особен принос в осъществяването на съдебната реформа. Такова падение на висшия орган на съдебната власт досега не се е случвало и самите кадровици си го признават – за пръв път в 16-годишната си история ВСС ще награждава премиер. На този фон прокуратурата изглежда направо мъченик с 30-те номинирани за наказание прокурори за година, които отчете вчера. Това обаче засега не променя нищо, тъй като все още от нея се чака знаково обвинение, което ще издържи в съда. Не е ясен ефектът от съобщенията на ВСС и прокуратурата, но със сигурност изводите в годишния доклад на фондация „Херитидж“ за икономическата свобода, публикуван същия ден в „Уолстрийт джърнъл“, ще се прочетат от сериозните инвеститори. Там се казва, че българската правна система е неспособна ефективно да реши спорове за собствеността, че корупцията е значителна, а организираната престъпност – недокосната. със сигурност изводите в годишния доклад на фондация „Херитидж“ за икономическата свобода, публикуван същия ден в „Уолстрийт джърнъл“, ще се прочетат от сериозните инвеститори. Там се казва, че българската правна система е неспособна ефективно да реши спорове за собствеността, че корупцията е значителна, а организираната престъпност – недокосната.

Програмата на кабинета – нови реформи със стари идеи

Правителството имало актуализирана програма. То очевидно не намира за нужно да публикува самия текст на програмата. Освен преразказа в медиите, повече подробности можем да намерим само в раздела проекти на правителствения сайт. Любопитен е факта, че правителство представя проекта си 10ина дена след като медиите вече са обявили актуализираната програма?! Дали наистина е одобрена, кога и с какво съдържание можем да гадаем.

Липсата на кадри – тотална

Българският пазар на труда изпитва непознати за него тенденции. Казват, че безработицата се била свила до нула и трябвало да се внася работна ръка. Подобни обобщения звучат леко прибързани. Явно работодателите не могат да намерят нужните им подготвени кадри и конкуренцията за такива ги кара да предлагат космически за БГ пазара заплати. Изглежда обаче, че разковничето е точно в „подготвени“. Развитието на икономиката изпреварва значително наличния опит и знания, а отварянето на бизнеса към света изисква хора, способни да оперират в нова среда.

В същото време изпадналите от пазара на труда имат малко шансове да се преквалифицират, а образователната ни система продължава да произвежда кадри, чиито знания и умения са светлинни години назад. Да тръгнеш да внасяш работна ръка е просто бомба с часовников механизъм.

Да си пожелаеш кмет

Ако можех да си пожелaя кмет, той щеше да прилича на Кен Ливингстън – с визия за града, който  управлява,  с мисъл за всеки елемент от живия му организъм, с разбиране изобщо за мястото на  градовете в съвременното общество. Нека да си помечтаем с прекрасната лекция на Кен Ливингстън в  JF Kennedy School of Government - World Cities at the Cutting Edge .

Хапче срещу безпринципност

Михаил Константинов защитава идеята за вдигане на избирателния праг, като хапче срещу опротюнистичното коалиране на партиите.

Безспорно Михаил Константинов е един от хората (а те не са много), които познават детайлите на избирателната ни система. Сигурно има какво да се постегне в нея, но копирането от други страни не изгледжа успешен подход.

Дали „безпринципните“ коалиции се лекуват с промяна на правилата за избор? Едва ли. По-скоро с активно и заинтересовано общество, което не реагира с апатия на простотиите, които вършат избранниците му. Тогава просто няма да има място за безпринципност в политиката. Вярно, такова общество се гради бавно и трудно, но непрестанната промяна на правилата не му помага въобще.

Да не говорим, че е редно преди да се мисли за коалициите да се помисли как да ограничи живуркането на „безпринципни“ партии, които съществуват преди всичко, за да преперат някой друг лев покрай избори и подкрепят успеха на по-принципните коалиции.

Два основни белега

„Изключителната държавна собственост се характеризира с два основни белега, а именно национална публичноправна значимост и всеобща полезност.“ Добре е управляващите да си препишат тези два принципа и да ги си преповтарят нон-стоп. Току виж спрат със зулумите и започнат да се държат подобава.

Иначе цитатът е от правен анализ на характеристиката на публичните вещни права.