След третата вълна

Е-вестник  публикува части от семинара с Владимир Буковски в София. Макар коментарите му на места да са леко изопъчени и повърхностни*, като цяло тезата му за привидност на съвременните демократични ценности е доста смислена. По интересен начин тя се връзва с други две скорошни статии: за отдалечаването от отвореното общество в Prospect magazine и коментара на Едвин Сугарев за избора на Бокова.

Но да се върна на Буковски. В изказването му се преплитат много теми и всяка една заслужава коментар. Квинтесенцията обаче е струва ми се в следния негов цитат:

„Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

Въпреки всички кривици на съвременните западни общества и избухването на всякакви идеи и идеологии, това, което те със сигурност успяват все още да удържат са тези два квадратни метра, в които всеки може да изповядва своите си идеи. А как тези общества ще се променят под напора на множеството появяващи се малцинства в тях е проблем, който Тофлър вече постави.

———–
* например, по повод феминизма. Разбира се, всяка идея стигаща до някаква крайност става абсурдна. Но заедно с това нека да не забравяме и фактите: например, кога жените получават право наравно с мъжете да учат или да гласуват. Или пък – и до ден днешен статистиката показва, че жените са по-ниско платени от мъжете за еднакъв труд. Друга негова оценка върху която може да се спори е свързана с идването на леви правителства в редица западни страни през 90-те. Ако погледнем внимателно, ще видим че това става в повечето случаи след дълги десния управления и спокойно може да се твърди, че рухването на комунизма има малко влияние, а по-скоро става дума за нормален политически цикъл.