Заплахи за демокрацията

Цветан Тодоров пише през изминалата седмица в  Le Monde за заплахите пред демокрацията. Тъй като преводът в гугъл е ужасен ето най-интересното:

Плурализмът може да играе ключова роля за доброто функциониране на демокрацията и да осигури необвързаността между политиката и икономиката…  Политическа автономия днес е подкопана, под натиск от няколко посоки. Глобализацията изважда субектите на икономическия живот извън контрола на местните правителства: на първо място, мултинационалната корпорация измества местната индустрия в една по-отворена страна.

…ултра-либералната идеология вече не оставя място за политически действия. Тази идеология наистина трябва да се различава от класическата либерална мисъл… Макар и да зачита плурализма на силите и принципите в една страна, ултра-либерализмът е монизъм, който подкрепя подчиняването на обществото на една единствена сила – неограничения пазар…

На теория, нашите институции остават верни на демократичните принципи; на практика, те се трансформират в проста фасада на една абсолютна и персонализирана власт… Демокрацията се основава на един деликатен баланс между отделните компоненти на обществото; в този момент, много признаци показват, че този баланс е в опасност.

Когато консенсусът вреди

Изборът на новите лица на ЕС в четвъртък втрещи дори ревностните поддръжници на ЕС. И въпреки призивите за кредит на доверие за Ромпой и Аштън, едва ли някой има особени очаквания за бъдещето. Foreign policy определи избора като ужасен и аргумените могат да се наредят в дълъг списък.

Липсата на опит на двойката като че ли е най-малкият проблем. Далеч по-сериозната тревога е, че с този избор Европа трябваше да заяви силно политическо присъстие на международната сцена. Трябваше да излъчи лице, което да води Европа в целта й да бъде глобален лидер. Вместо това бяха избрани компромисни фигури, които да получат одобрението на всички (разбирай, да не дразнят никой). Това, което чухме от самия Ромпой е, че щял да се съобразява с желанията на Съюза. Подобно изказване още повече засилва подозренията за това, че бъдещият президент ще бъде просто играчка в ръцете на Германия и Франция.

Цялата задкулисна игра, без да се впускаме в детайлите й, е свидетелство единствено за това, че за „Съюз“ все по-трудно може да се говори. Ако в по-голяма част от историята на ЕС противоставянето е било предимно Франция-Германия-Англия, то все по-силно личи и антагонизма стари и нови страни-членки. Консенсусът все по-ясно се появява под формата на компромис. Този компромис не само съботира Лисабонския договор и опита за силно управление на ЕС. Старанието на националните правителства да опазят със зъби и нокти позициите си в над-националната структура поставя на изпитание самата идея за обединена Европа.

Става ли животът по-добър?

Оценките за напредъка на съвременното общество обикновено се въртят около икономическите индикатори, статистически данни за основните сектори и евентуално стабилността на законите. ОИСР, Световната банка, Европейската комисия и други международни организации са стартирали глобална инициатива за изработването на подход, който да може да представи цялостна, дълбочинна оценка на качеството на живот и неговото подобряване. Нарочен доклад разказва за целите на инициативата.

Още за сексуалната ориентация, равенството между половете и човешките права

В динамично развиващото се ежедневие въпросите на сексуалната ориентация изглеждат някак второстенни и гранични. Тази седмица ми попадна статия, която поставя нeобичаен  фокус. Къде е пресечната точка между транссексуалността и равенството между половете? Може ли смяната на пола да бъде основание да се „прехвърлят“ права/ограничения за конкретен пол? Особено, когато става за дума осигуряване на психологическа подкрепа и защита в случаи на домашно насилие, изнасилвания и т.н. Къде изобщо защитата на човешките права преминава границата на здравия разум?

Освен купчината щекотливи въпроси, много ми допадна тезата на авторката, че крайните реакции и действия всъщност са предизвикани от предрасъдъците на обществото, което не оставя нормално жизнено пространство на хората, чувстващи се различни. Вместо да се опитваме да създаваме търпимост, често отиваме в друга крайност и в престараването си да защитаваме човешките права стигаме до позиции, които ги изчерват от смисъл (доктори, подкрепящи желанието на свои пациенти, страдащи от психично разтройство, да ампутират крайниците си?!?).

„Сънувам, че живея в един тъп виц…“

Наскоро преоткрих Иван Кулеков. Уви, сайтът му е изчезнал. Дано това не е знак, че и надеждата, че ще се оправим е изчезнала…

Сънувам, че живея в един тъп виц. Този път с американеца и шведа. Американецът пасе крави, шведът строи парламент, а аз строя ограда около къщичката си. Целта ми е да направя ограда по-висока от небостъргач, обаче не ми стига материал, затова разграждам по малко от къщичката си. Завалява дъжд, аз обличам черната си мушама, изкопавам тунел под оградата си и отивам да гледам американеца, който пее в дъжда. Запознаваме се. Оказва се, че той не бил забелязал нито мене, нито къщата ми, нито оградата ми.

Иновативни проекти в публичната администрация

На 5 и 6 ноември в Маастрихт бяха раздадени наградите за най-иновативни проекти в публичната сфера. Измежду над триста предложения в четири области специално жури бе подбрало 40 проекта демонстриращи добри практики. 4 проекта получиха специалната награда. България участва с 8 проекта, от които два получиха сертификат за добра практика. Наградите се организират за втори път от Европейския институт по публична администрация.

На страницата на наградите ще бъде публикуван и пълния катаог на участвалите проекти.

В надпревара за следващата Европейска комисия

След като с половин уста, но в същото време настоятелно, правителството обяви, че ще представи като кандидат за следващ БГ комисар Румяна Желева, сега то се е вторачило в идеята да й издейства енергийния ресор. Всички предупреждения, че политическият опит на Желева е далеч от нужния за една силна кандидатура се възприемат като саботаж спрямо ГЕРБ. В опит да се докара някакъв нейн имидж се организират странни събития, от които научваме, че „страната ни трябва да може да генерира подходи и политики със стратегически замисъл за ЕС“.

Жак Делор за падането на Берлинската стена и разширяването на ЕС

Интервю на най-успешния президент на ЕК за обидиняването на Германия, ролята на ЕК и разширяването на съюза. „Да знаеш как да направиш дадено нещо е също толкова важно, колкото и да знаеш какво трябва да се направи.“