В надпревара за следващата Европейска комисия

След като с половин уста, но в същото време настоятелно, правителството обяви, че ще представи като кандидат за следващ БГ комисар Румяна Желева, сега то се е вторачило в идеята да й издейства енергийния ресор. Всички предупреждения, че политическият опит на Желева е далеч от нужния за една силна кандидатура се възприемат като саботаж спрямо ГЕРБ. В опит да се докара някакъв нейн имидж се организират странни събития, от които научваме, че „страната ни трябва да може да генерира подходи и политики със стратегически замисъл за ЕС“. Прекрасно пожелание, но проблемът му е точно бъдещето време. Първо, стратегическите цели на ЕС в преследваната област са общо взето ясни и е нужен преди всичко човек, който да ги реализира – с ясно разбиране за разликата между желано и възможно, с познания за икономическия, социален и екологичен ефект, с умения за преговори и лавиране между често противоречащи си интереси и спотайващи се лобита, с последователност заради бъдещето на европейците и на ЕС на световния терен. Второ, България трудно може да претендира в момента да гради стратегии за Европа, след като няма статегия за собственото си развитие. Не само в енергетиката, а изобщо.

Жалко е, че явно никой не си прави труда да следи преговорите и нагласите в Брюксел и другите столици. Докато, в рамките на кандидатския ПР, Желева приповдигнато коментира ролята на ядрената енергетика (разбирай проекта Белене) по отношение на борбата с климатичните промени, интернет бе залят с новината, че Барозу е поискал за комисар по климата и енергетиката датската министърка в тези области. Кони Хедегар има сериозни ангажименти към организирането на срещата за климата в Копенхаген следващия месец и е очевидно непосилен съперник за нашия претендент.

Истински тъжното обаче идва от факта, че правителството ни не си прави труда и за елементана математика. Борим се за тежък ресор, с почи никаква артилерия и за капак с лекомислена гордост влизаме в групичката на малките и „късогледите“, които провалиха общата позиция на Съюза за срещата в Копенхаген. Акецентът за премиера от тези преговори се свежда само до това колко може да спести България от различно решение. Не казвам, че новите страни членки нямат право в критиките си. Само питам как България може да покаже, че е в състояние да гради стратегии за ЕС, когато застава на неясни и дори противоречиви позиции по тясно свързани области. Питам как българският интерес (който явно се свежда до това да пестим от каквото падне) се вписва в интересите на ЕС.

Поведението на правителството показва не само пълно неразбиране на политическите процеси в Европа, но си е чиста проба политически аутизъм, който ни праща в задния двор на Европа.