Целта на правителството е да направи малка и стегната администрация. С “малка” определено е на път да се справи. След усиленото рязане цифрите сочат, че скоро броят на служителите в институциите на изпълнителната власт ще се върнат на нивата от преди 5-6 години. Но затова ще пиша повече по-нататък.
Същественият проблем в “реформата” обаче ще дойде със “стегната”. Ако под това трябва да се разбира ефективна, то нещата не изглеждат никак розово. “Рязането” на персонал не е съпроводено с никаква промяна на работните процеси, на процедурите, още по-малко с облекчаване на регулациите и намаляване на законодателството. С други думи, това означава, че същата работа ще се върши от по-малко хора. А тези хора (особено младите и все още несмачкани от системата) ще имат нужда от сериозна мотивация – и за да останат, и за да работят “за двама”, и за да си вършат работата качествено.
В последният си брой Economist коментира именно тази тема – ефектът на икономиите от работна ръка върху служителите, останали на работа в частните компании. И начините, които частния бизнес използва, за да стимулира служителите си в периода на криза.
Задачата на Дянков да създаде механизми за мотивация обаче е доста по-сложна. И заради характера на публичните институции, и заради сериозното оголване на средния мениджърски ешелон, който следва да играе ключова роля в мотивацията на служителите и в оценката на тяхната работа.
