Става ли животът по-добър?

Оценките за напредъка на съвременното общество обикновено се въртят около икономическите индикатори, статистически данни за основните сектори и евентуално стабилността на законите. ОИСР, Световната банка, Европейската комисия и други международни организации са стартирали глобална инициатива за изработването на подход, който да може да представи цялостна, дълбочинна оценка на качеството на живот и неговото подобряване. Нарочен доклад разказва за целите на инициативата.

Още за сексуалната ориентация, равенството между половете и човешките права

В динамично развиващото се ежедневие въпросите на сексуалната ориентация изглеждат някак второстенни и гранични. Тази седмица ми попадна статия, която поставя нeобичаен  фокус. Къде е пресечната точка между транссексуалността и равенството между половете? Може ли смяната на пола да бъде основание да се „прехвърлят“ права/ограничения за конкретен пол? Особено, когато става за дума осигуряване на психологическа подкрепа и защита в случаи на домашно насилие, изнасилвания и т.н. Къде изобщо защитата на човешките права преминава границата на здравия разум?

Освен купчината щекотливи въпроси, много ми допадна тезата на авторката, че крайните реакции и действия всъщност са предизвикани от предрасъдъците на обществото, което не оставя нормално жизнено пространство на хората, чувстващи се различни. Вместо да се опитваме да създаваме търпимост, често отиваме в друга крайност и в престараването си да защитаваме човешките права стигаме до позиции, които ги изчерват от смисъл (доктори, подкрепящи желанието на свои пациенти, страдащи от психично разтройство, да ампутират крайниците си?!?).

„Сънувам, че живея в един тъп виц…“

Наскоро преоткрих Иван Кулеков. Уви, сайтът му е изчезнал. Дано това не е знак, че и надеждата, че ще се оправим е изчезнала…

Сънувам, че живея в един тъп виц. Този път с американеца и шведа. Американецът пасе крави, шведът строи парламент, а аз строя ограда около къщичката си. Целта ми е да направя ограда по-висока от небостъргач, обаче не ми стига материал, затова разграждам по малко от къщичката си. Завалява дъжд, аз обличам черната си мушама, изкопавам тунел под оградата си и отивам да гледам американеца, който пее в дъжда. Запознаваме се. Оказва се, че той не бил забелязал нито мене, нито къщата ми, нито оградата ми.

1989 – преходът на елитите

В октомврийския брой на Prospect magazine Иван Кръстев прави интересен коментар на надигащия се популизъм  в източноевропейските държави и недоволството към политиците на фона на неоспоримите процеси на демократизация, пазарна икономика и реално членство в ЕС. Основната теза на Иван Кръстев е, че масовото неудовлетворение се дължи на загубените механизми на влияние, които бяха относително равно разпределени по време на социализма*. Неслучайно според проучванията за едва 15-20% от българите преходът е донесъл положителна промяна от гледна точка на доходи, социална мобилност и потребление. Едва 5% се виждат като печеливши от прехода. Това са всъщност бившите соц-елити, които преди прехода, а и след него имаха непосредствен достъп до основните ресурси – образование и опит за начина, по който оперира пазарното общество. Ето защо, Иван Кръстев нарича прехода от 1989 „освобождаване на стария елит от страха, вината, идеологията, оковите на общността, националната лоялност, дори от нуждата да управляваш“. Несъмнено статията си заслужава четенето, макар че оставя лек привкус на конспиративизъм и не загатва оттук накъде.

———–
* Това, което Огнян Минчев нарича размяна на дефицити – зарзаватчията „урежда“ лекаря с най-хубавите чушки срещу, което последния го „урежда“ с рецепта за по-специални лекарства.  Ако сте позабравили това време или пък не сте го живели, пуснете си например Баш-майсторът на море.

За икономикса

Прекрасен коментар за икономикса и икономистите. Две основни неща: икономикса не е природна наука  (Кейнс); икономическата наука се основава на тесен набор от предположения!

Робърт Макнамара: рационалността няма да ни спаси

Тази седмица си отиде една изключително интересна личност – Робърт Макнамара, преподавател по икономика в Харвард, мениджър в заводите Форд и министър на отбраната по времето на Кенеди и Линдън Джонсън. Макнамара е една от основните фигури в американската администрация, отговорни за войната във Виетнам и в тази връзка са основните критики към него. Иначе, като мениджър Макнамара дава изключителен пример за прилагането на рационалния подход в управлението: системните анализи на организацията, набелязването на цели, оценката, критериите за ефикасност, анализът цена-полза. Маканамара е пионер в мащабното прилагане на тези методи в бизнеса и администрацията (и специално в американската армия). Както сам признава години по-късно обаче „рационалността няма да ни спаси“.

Повече за живота му можете да прочетете тук.

В памет на Ралф Дарендорф

Една от големите личности на 20 век остана в историята. Имах възможност да го слушам в Лондон през 2006 и макар вече да не беше на върха на славата си личеше интелектуалния му потенциал и принадлежността към една динамична и противоречива епоха в европейската история.

„Едно от основните ми лични убеждения винаги е било, че не трябва да правя неща, които другите правят еднакво добре„.

Повече за живота му можете да прочете в Гардиън.

Реформата на публичната администрация е въпрос на нова култура

Какво е нужно, за да бъде осъществена реформа в публичния сектор – ресурси или нов тип мислене? Според директора на Британския институт по управление, това което е нужно е само иновация, разчупване на рамките, нов подход. Администрацията трябва да се раздели с формалистичния си подход и да престане да оправдава с нормативни ограничения съпротивата си да стане по-гъвкава, по-ефективна и по-адекватна на нуждите на обществото.

Сравнението между стиловете на управление в публичния и частния сектор показва, че пропастта между тях се е смалила в резултат на политиката за нов публичен мениджмънт, която има вече своята почти двайсет годишна история. Въпреки това, администрацията има какво още да постигне.

Неминуемо, след като отмине шока от финансовата криза темата за административните реформи ще заеме отново основно място в политическия дневен ред – и заради нуждата от съкращаване на публичните разходи, и заради още по-крещящата нужда от хора с модерно образование и опит в държавната администрация.

Политически игри в Грузия

Economist разказва в един от последните си броеве за новите политически драми в Грузия. В историята има няколко детайла, които заслужават внимание.

Формата на протест. Опозицията избира да отправи протестите си срещу полицейската държава (както те твърдят) на президента Саакашвили от специално направени за целта модели на затворнически килии разхвърляни по улиците на столицата.

Реакцията. Противно на очакванията Саакашвили не изпраща нито силите на реда, нито чистачите, за да покрият следите от протеста – като демонстрация за неоснователните обвинения на опозицията.

Въздействието. Казват, че хората били много по-впечатлени от усещането за упадък и хаос, което дошло след протестите и напомняло за времето преди Саакашвили да бъде избран, отколкото от самите протести.

Бъдещето. Оценката за управлението на Саакашвили е трудна, особено в контекста на войната с Русия през миналото лято. Едно е видно за момента – по-добра алтернатива на грузинската политическа сцена няма в момента. Доколко бъдещето на президента ще протече в позитивна посока, казват, зависи от успеха му в провежданите реформи. И тук идва големият въпрос – как могат да се осъществят мащабни реформи при наличието на множество политически врагове и малка вътрешна подкрепа.

Глобален форум за публично управление

Проблемите в икономиката винаги повдигат и дебат за качеството на управлението в публичната сфера. ОИСР ни предлага интересна дискусия за почтенността и отчетността. На сайта на конференцията могат да се намерят доста публикации, които правят преглед на добрите практики и сравняват опита както сред страните членки на организацията, така и в ЕС.