1989 – преходът на елитите

В октомврийския брой на Prospect magazine Иван Кръстев прави интересен коментар на надигащия се популизъм  в източноевропейските държави и недоволството към политиците на фона на неоспоримите процеси на демократизация, пазарна икономика и реално членство в ЕС. Основната теза на Иван Кръстев е, че масовото неудовлетворение се дължи на загубените механизми на влияние, които бяха относително равно разпределени по време на социализма*. Неслучайно според проучванията за едва 15-20% от българите преходът е донесъл положителна промяна от гледна точка на доходи, социална мобилност и потребление. Едва 5% се виждат като печеливши от прехода. Това са всъщност бившите соц-елити, които преди прехода, а и след него имаха непосредствен достъп до основните ресурси – образование и опит за начина, по който оперира пазарното общество. Ето защо, Иван Кръстев нарича прехода от 1989 „освобождаване на стария елит от страха, вината, идеологията, оковите на общността, националната лоялност, дори от нуждата да управляваш“. Несъмнено статията си заслужава четенето, макар че оставя лек привкус на конспиративизъм и не загатва оттук накъде.

———–
* Това, което Огнян Минчев нарича размяна на дефицити – зарзаватчията „урежда“ лекаря с най-хубавите чушки срещу, което последния го „урежда“ с рецепта за по-специални лекарства.  Ако сте позабравили това време или пък не сте го живели, пуснете си например Баш-майсторът на море.

За икономикса

Прекрасен коментар за икономикса и икономистите. Две основни неща: икономикса не е природна наука  (Кейнс); икономическата наука се основава на тесен набор от предположения!

Реформата на публичната администрация е въпрос на нова култура

Какво е нужно, за да бъде осъществена реформа в публичния сектор – ресурси или нов тип мислене? Според директора на Британския институт по управление, това което е нужно е само иновация, разчупване на рамките, нов подход. Администрацията трябва да се раздели с формалистичния си подход и да престане да оправдава с нормативни ограничения съпротивата си да стане по-гъвкава, по-ефективна и по-адекватна на нуждите на обществото.

Сравнението между стиловете на управление в публичния и частния сектор показва, че пропастта между тях се е смалила в резултат на политиката за нов публичен мениджмънт, която има вече своята почти двайсет годишна история. Въпреки това, администрацията има какво още да постигне.

Неминуемо, след като отмине шока от финансовата криза темата за административните реформи ще заеме отново основно място в политическия дневен ред – и заради нуждата от съкращаване на публичните разходи, и заради още по-крещящата нужда от хора с модерно образование и опит в държавната администрация.

Политически игри в Грузия

Economist разказва в един от последните си броеве за новите политически драми в Грузия. В историята има няколко детайла, които заслужават внимание.

Формата на протест. Опозицията избира да отправи протестите си срещу полицейската държава (както те твърдят) на президента Саакашвили от специално направени за целта модели на затворнически килии разхвърляни по улиците на столицата.

Реакцията. Противно на очакванията Саакашвили не изпраща нито силите на реда, нито чистачите, за да покрият следите от протеста – като демонстрация за неоснователните обвинения на опозицията.

Въздействието. Казват, че хората били много по-впечатлени от усещането за упадък и хаос, което дошло след протестите и напомняло за времето преди Саакашвили да бъде избран, отколкото от самите протести.

Бъдещето. Оценката за управлението на Саакашвили е трудна, особено в контекста на войната с Русия през миналото лято. Едно е видно за момента – по-добра алтернатива на грузинската политическа сцена няма в момента. Доколко бъдещето на президента ще протече в позитивна посока, казват, зависи от успеха му в провежданите реформи. И тук идва големият въпрос – как могат да се осъществят мащабни реформи при наличието на множество политически врагове и малка вътрешна подкрепа.

Глобален форум за публично управление

Проблемите в икономиката винаги повдигат и дебат за качеството на управлението в публичната сфера. ОИСР ни предлага интересна дискусия за почтенността и отчетността. На сайта на конференцията могат да се намерят доста публикации, които правят преглед на добрите практики и сравняват опита както сред страните членки на организацията, така и в ЕС.

Британски поглед към управлението на европейските финанси

Британската Сметна палата представя свой доклад за управлението на европейските пари и оценката на британското правителство.

„Американска селекция“

В началото на април на полската писателка Малгоржата Шейнерт публикува книга, посветена на американската имигрантска политика от началото на 20 век. Като изследва съдбата на полските имигранти преминали през Елис Айлънд, авторката сравнява американския подход с европейските опити за създаване на чиста раса. Mакар че целта на книгата е да изследва миналото, тя повдига множество въпроси, които макар и не така очебийно продължават да са актуални и днес. Няма страна, която в модерната си история да е отворила напълно вратите си. Има ли обаче справедлив метод за подбор на имигрантите?

TIME’s Best Inventions of 2008

Един любопитен обзор на сп. TIME’s за последните открития на науката и посока, в която биха могли да ни тласнат .

Професия “безработен и социално слаб”

Безработните роми нямат стимул да излязат на пазара на труда, а и той не ги иска, казва икономистът Георги Ангелов от Институт “Отворено общество” в интервю на Светла Бъчварова за Mediapool.

Още няколко интересни цитата:

… Кметовете не са заинтересовани да използват парите за помощи ефективно, защото не идват от техните джобове, а от държавния бюджет. Каквото и да направи кметът, то няма да се отрази на неговия бюджет. Тоест, няма стимул да ги използва по най-ефективния начин…

… Мотивът човек да “скочи” от социални помощи към работа е слаб, защото ще получава един и същи или дори по-малък доход…

…Ако се замислим, много по-евтино, лесно и ефективно е да се повиши образованието на ромите, които живеят тук и нямат работа, отколкото да внасяме работна ръка от Виетнам, например…

48 часа за премиера

„Ако някой продължава да търпи такова статукво, това означава, че той е съгласен с него, част от него или най-малко, че го приема. Аз смятам, че поведението и на гражданите, и на държавните служители, и на бизнесмените, е тези обръчи да се разкъсат”, казва Татяна Дончева. Повече четете тук