Заплахи за демокрацията

Цветан Тодоров пише през изминалата седмица в  Le Monde за заплахите пред демокрацията. Ето най-интересното:

Плурализмът може да играе ключова роля за доброто функциониране на демокрацията и да осигури необвързаността между политиката и икономиката…  Политическа автономия днес е подкопана, под натиск от няколко посоки. Глобализацията изважда субектите на икономическия живот извън контрола на местните правителства: на първо място, мултинационалната корпорация измества местната индустрия в една по-отворена страна.

…ултра-либералната идеология вече не оставя място за политически действия. Тази идеология наистина трябва да се различава от класическата либерална мисъл… Макар и да зачита плурализма на силите и принципите в една страна, ултра-либерализмът е монизъм, който подкрепя подчиняването на обществото на една единствена сила – неограничения пазар…

На теория, нашите институции остават верни на демократичните принципи; на практика, те се трансформират в проста фасада на една абсолютна и персонализирана власт… Демокрацията се основава на един деликатен баланс между отделните компоненти на обществото; в този момент, много признаци показват, че този баланс е в опасност.

Факт е, че държавата и демократичното управление, такива каквито ги познаваме преживяват дълбока трансформация. Проблемът струва ми се не е в самия преход към пост-пост-модернизъм, а в опасността по пътя да забравим основните принципи и идеали, които очаквахме да станат безалтернативни след „края на историята„.

Става ли животът по-добър?

Оценките за напредъка на съвременното общество обикновено се въртят около икономическите индикатори, статистически данни за основните сектори и евентуално стабилността на законите. ОИСР, Световната банка, Европейската комисия и други международни организации са стартирали глобална инициатива за изработването на подход, който да може да представи цялостна, дълбочинна оценка на качеството на живот и неговото подобряване. Нарочен доклад разказва за целите на инициативата.

Още за сексуалната ориентация, равенството между половете и човешките права

В динамично развиващото се ежедневие въпросите на сексуалната ориентация изглеждат някак второстенни и гранични. Тази седмица ми попадна статия, която поставя нeобичаен  фокус. Къде е пресечната точка между транссексуалността и равенството между половете? Може ли смяната на пола да бъде основание да се „прехвърлят“ права/ограничения за конкретен пол? Особено, когато става за дума осигуряване на психологическа подкрепа и защита в случаи на домашно насилие, изнасилвания и т.н. Къде изобщо защитата на човешките права преминава границата на здравия разум?

Освен купчината щекотливи въпроси, много ми допадна тезата на авторката, че крайните реакции и действия всъщност са предизвикани от предрасъдъците на обществото, което не оставя нормално жизнено пространство на хората, чувстващи се различни. Вместо да се опитваме да създаваме търпимост, често отиваме в друга крайност и в престараването си да защитаваме човешките права стигаме до позиции, които ги изчерват от смисъл (доктори, подкрепящи желанието на свои пациенти, страдащи от психично разтройство, да ампутират крайниците си?!?).

След третата вълна

Е-вестник  публикува части от семинара с Владимир Буковски в София. Макар коментарите му на места да са леко изопъчени и повърхностни*, като цяло тезата му за привидност на съвременните демократични ценности е доста смислена. По интересен начин тя се връзва с други две скорошни статии: за отдалечаването от отвореното общество в Prospect magazine и коментара на Едвин Сугарев за избора на Бокова.

Мафията изгражда бъдеще, което я устройва

Euronews

Карлин за спасяването на планетата

Us Europeans

Ето един интересен (и очевидно приятен) проект, който има за цел да изследва европейските нрави, култура и ежедневие. В рамките на две години авторът на проекта смята да обиколи всички страни членки на съюза и да сподели своите впечатления на блога си. Не очаквайте задълбочен антропологичен подход. Все пак човек може да види и прочете любопитни неща за различните кътчета на Европа.

http://www.roundtripeurope.com/

Малцина са тези, които са успели да поемат авторство върху живота си да управляват промените

Българинът има отчаяна нужда от представата за добрите, но изглежда не е в състояние да я произведе, въплъти и удържи в реалността чрез целенасочено усилие и себепреодоляване, казва Харалан Александорв. И още:

Непоносимо е да живееш с такава конспиративна версия за реалността, но тя е за предпочитане пред абсолютния хаос. По-добре е да има един космат грозен паяк, който седи в дъното на мрежата и плете конците, отколкото да приемеш, че просто няма център на властта, че няма външен спрямо тебе порядък, в който да се положиш. Защото ако изоставиш тази версия, трябва да поставиш под съмнение основни допускания за реалността, да станеш участник в процесите и да поемеш отговорност за случващото се.

Цялото интервю, четете тук