Още за сексуалната ориентация, равенството между половете и човешките права

В динамично развиващото се ежедневие въпросите на сексуалната ориентация изглеждат някак второстенни и гранични. Тази седмица ми попадна статия, която поставя нeобичаен  фокус. Къде е пресечната точка между транссексуалността и равенството между половете? Може ли смяната на пола да бъде основание да се „прехвърлят“ права/ограничения за конкретен пол? Особено, когато става за дума осигуряване на психологическа подкрепа и защита в случаи на домашно насилие, изнасилвания и т.н. Къде изобщо защитата на човешките права преминава границата на здравия разум?

Освен купчината щекотливи въпроси, много ми допадна тезата на авторката, че крайните реакции и действия всъщност са предизвикани от предрасъдъците на обществото, което не оставя нормално жизнено пространство на хората, чувстващи се различни. Вместо да се опитваме да създаваме търпимост, често отиваме в друга крайност и в престараването си да защитаваме човешките права стигаме до позиции, които ги изчерват от смисъл (доктори, подкрепящи желанието на свои пациенти, страдащи от психично разтройство, да ампутират крайниците си?!?).

Два основни белега

„Изключителната държавна собственост се характеризира с два основни белега, а именно национална публичноправна значимост и всеобща полезност.“ Добре е управляващите да си препишат тези два принципа и да ги си преповтарят нон-стоп. Току виж спрат със зулумите и започнат да се държат подобава.

Иначе цитатът е от правен анализ на характеристиката на публичните вещни права.