„Сънувам, че живея в един тъп виц…“

Наскоро преоткрих Иван Кулеков. Уви, сайтът му е изчезнал. Дано това не е знак, че и надеждата, че ще се оправим е изчезнала…

Сънувам, че живея в един тъп виц. Този път с американеца и шведа. Американецът пасе крави, шведът строи парламент, а аз строя ограда около къщичката си. Целта ми е да направя ограда по-висока от небостъргач, обаче не ми стига материал, затова разграждам по малко от къщичката си. Завалява дъжд, аз обличам черната си мушама, изкопавам тунел под оградата си и отивам да гледам американеца, който пее в дъжда. Запознаваме се. Оказва се, че той не бил забелязал нито мене, нито къщата ми, нито оградата ми.

1989 – преходът на елитите

В октомврийския брой на Prospect magazine Иван Кръстев прави интересен коментар на надигащия се популизъм  в източноевропейските държави и недоволството към политиците на фона на неоспоримите процеси на демократизация, пазарна икономика и реално членство в ЕС. Основната теза на Иван Кръстев е, че масовото неудовлетворение се дължи на загубените механизми на влияние, които бяха относително равно разпределени по време на социализма*. Неслучайно според проучванията за едва 15-20% от българите преходът е донесъл положителна промяна от гледна точка на доходи, социална мобилност и потребление. Едва 5% се виждат като печеливши от прехода. Това са всъщност бившите соц-елити, които преди прехода, а и след него имаха непосредствен достъп до основните ресурси – образование и опит за начина, по който оперира пазарното общество. Ето защо, Иван Кръстев нарича прехода от 1989 „освобождаване на стария елит от страха, вината, идеологията, оковите на общността, националната лоялност, дори от нуждата да управляваш“. Несъмнено статията си заслужава четенето, макар че оставя лек привкус на конспиративизъм и не загатва оттук накъде.

———–
* Това, което Огнян Минчев нарича размяна на дефицити – зарзаватчията „урежда“ лекаря с най-хубавите чушки срещу, което последния го „урежда“ с рецепта за по-специални лекарства.  Ако сте позабравили това време или пък не сте го живели, пуснете си например Баш-майсторът на море.

Обществото няма да има никакви гаранции за свободата си, ако не я защитава

казва Владимир Буковски в интервю за сп. „Обектив“, в. „Дневник“, в. „Про&Анти“, сп. „Диалог“ и Mediapool

clipped from www.mediapool.bg Аз престанах да се надявам още през 1993 г. До 1993-та все още имаше надежда, че ще има процес срещу престъпленията на комунистическия режим, имаше шанс да бъде осъдена комунистическата система.Това щеше да е гаранция за понататъшната демократизация на страната. Мнозина го определят като реваншизъм, но не става дума за реваншизъм. В Русия това даже беше практически невъзможно, защото основните виновници за катастрофата и за най-големите комунистически престъпления, вече отдавна бяха измрели. Но имаше нужда от оздравителен процес. Това беше важно. Обществото трябваше да разбере в какво е участвало… Мисля, че на Запад силно подценяват опасността от Русия. Те всъщност никога не са разбирали в какво точно се състои тази опасност. По време на Студената война имаше страх единствено от военния потенциал на СССР и с това измерваха опасността. Западът изобщо не разбираше, че опасността от съветската система не беше във военната сила, а в способността да прониква по целия свят, да пропълзява и да се възпроизвежда, да се пресъздава в обществата наоколо. В това беше истинската опасност, но дори в ония години западните правителства изобщо не разбираха с какво си имат работа. А сега още по-малко разбират, защото след 1991 година решиха, че в Русия вече се е установила демокрацията и готово. Затова Западът сега съвсем се разоръжи, във всякакъв смисъл: и в морален, и в политически, и във военен. А в момента поради високите цени на петрола все по-нарастващото влияние на Русия, тази опасност се удвои. Сега те разполагат с това, което нямаха нито Сталин, нито Брежнев, нито Андропов, нито Горбачов: пари. Разбирате ли, сега те имат икономически лостове за оказване на натиск, нещо, което никога преди не са имали. И от които ще се опитат да се възползват. …историята играе своята роля. В Русия, и това е безспорен факт, никога не е имало демокрация. Властта, основана на насилие, е нестабилна, рано или късно рухва. В Русия никога не е имало сериозна, стабилна държавност и това е основен проблем. Затова всяка криза води до разпад. Щом се зададе криза и започва разпад. През 19 век има някакви наченки на самоуправление, макар и нищожни, но вече е късно. Появяват се болшевиките и унищожават всичко. Сега започнаха някакви плахи демократични промени, върнаха се чекистите на власт и съсипаха и това. И пак имаме властници, а не управляващи. Властта е само по вертикала. Затова и в Русия няма граждани, има поданици.

Малцина са тези, които са успели да поемат авторство върху живота си да управляват промените

Българинът има отчаяна нужда от представата за добрите, но изглежда не е в състояние да я произведе, въплъти и удържи в реалността чрез целенасочено усилие и себепреодоляване, казва Харалан Александорв. И още:

Непоносимо е да живееш с такава конспиративна версия за реалността, но тя е за предпочитане пред абсолютния хаос. По-добре е да има един космат грозен паяк, който седи в дъното на мрежата и плете конците, отколкото да приемеш, че просто няма център на властта, че няма външен спрямо тебе порядък, в който да се положиш. Защото ако изоставиш тази версия, трябва да поставиш под съмнение основни допускания за реалността, да станеш участник в процесите и да поемеш отговорност за случващото се.

Цялото интервю, четете тук